За даването и получаването – с разсъжденията на Джон Грей  от

За даването и приемането – с разсъжденията на Джон Грей  от книгата му „ Мъжете са от Марс, жените – от Венера ”

Как дамата да се научи да получава

Слагането на ограничавания и настояванията да се изпълнят желанията й плашат дамата. Обикновено тя се опасява да желае прекомерно доста, с цел да не бъде отблъсната, порицана или изоставена. Отблъскването, осъждането и изоставянето са извънредно мъчителни за нея, защото надълбоко в себе си дамата неумишлено таи убеждението, че не заслужава да получи повече. Това разбиране се е оформило и затвърдило в детството й всякога, когато е трябвало да потиска възприятията, потребностите или желанията си.

Жената е изключително уязвима към отрицателното и неправилно разбиране, че не заслужава да бъде обичана. Ако като дете е била очевидец на малтретиране или самата тя е била жертва на такова държание, тя е още по-податлива на възприятието, че не заслужава любов; мъчно й е да дефинира своята морална стойност. Скрито надълбоко в подсъзнанието, това възприятие поражда страха, че няма да се оправи без помощ от другите. И една част от нея към този момент си показва, че няма да я получи.

Тъй като дамата се опасява, че няма да получи поддръжка, тя неумишлено отхвърля поддръжката, от която се нуждае. А когато мъжът получи посланието, че дамата не има вяра в способността му да удовлетвори потребностите й, незабавно стартира да се усеща отхвърлен и отритнат. Безнадеждността и недоверието на дамата трансформират същинските й потребности в обезверен зов на потребност и му внушават, че тя не има вяра той да я поддържа. Горчивата подигравка в, че мъжете получават мотивация основно от възприятието, че са нужни, само че самата потребност ги отблъсква.

В такива моменти дамата неправилно приема, че точно потребността й от него го е отблъснала, до момента в който истината е, че това са сторили нейната безизходност, обезсърчение и съмнение. Ако не признаят, че на мъжете би трябвало да се има вяра, дамите мъчно ще могат да схванат разликата сред нужда и потребност.

„ Потребността “ е открита молба за поддръжка, отправена към мъжа с доверие и убеденост, че той ще направи всичко належащо. Това му дава мощ. „ Нуждата “ обаче е обезверена нужда от поддръжка, тъй като вие не вярвате, че ще я получите. Това отблъсква мъжете и ги кара да се усещат отхвърлени и подценени.

Потребността от различен човек смущава дамите, а възприятието на отчаяние и изоставеност е изключително мъчително даже когато се демонстрира в незначителни неща. Не е елементарно за дамата да зависи от другите и по-късно да бъде подценена, забравена или отхвърлена. Потребността от различен човек я слага в уязвимо състояние. Пренебрежението и разочарованието обаче са по-болезнени за нея, тъй като удостоверяват неправилното й разбиране, че е недостойна да получава.

Как мъжът се научи да дава

Мъжът най-вече се опасява, че не е задоволително добър или че е незапознат. Той преодолява този боязън, като се стреми да усили силата и компетентността си. На първо място в живота му стоят триумфът, достиженията и успеваемостта на дейностите му. Преди да открият венерианките, марсианците били толкоз заети с постигането на тези качества, че не се интересували от никого и от нищо друго. Мъжът наподобява най-безразличен, когато го е боязън.

Мъжът най-вече се опасява, че не е задоволително добър и че е незапознат.

Тъй както дамите се опасяват да получават, мъжете се опасяват да дават. Да стартира да се раздава на другите за мъжа значи да поеме риска да се провали, да бъде охулен или да не бъдат утвърдени дейностите му. Тези последствия са доста мъчителни за него, тъй като надълбоко в подсъзнанието му се крие неправилното разбиране, че не е задоволително добър. То се е оформило и утвърждавало в детството му всякога, когато той е считал, че от него са очаквали да се показа по-добре. Когато уменията му остават незабелязани или неоценени, надълбоко в подсъзнанието му стартира да се оформя неправилното разбиране, че той не е задоволително добър.

Тъй както дамите се опасяват да получават, мъжете се опасяват да дават.

Мъжът е изключително уязвим към това погрешно разбиране. То поражда у него страха от неуспех. Той желае да даде, само че се опасява, че ще се провали, и по тази причина се отхвърля да го стори. Когато най-вече се опасява, че няма да се оправи, той естествено заобикаля всевъзможни ненужни опасности.

Горчивата подигравка, че когато мъжът обича най-вече, страхът от неуспех нараства най-бързо и той дава все по-малко от себе си. За да избегне неуспеха, той престава да дава на хората, на които държи най-много.

Когато мъжът е нерешителен, той най-често компенсира това, като не се интересува от никого с изключение на от самия себе си. Неговата автоматизирана защитна реакция е: „ Не ме интересува. “ По тази причина марсианците не си разрешавали прекалено много усеща или грижи за другите. Но щом постигнали триумфи и власт, те най-после разбрали, че са задоволително положителни и ще съумеят, в случай че решат да стартират да дават на другите. И едвам тогава те разкрили венерианките.

Въпреки че постоянно са се справяли добре, одобряването на силата им помогнало да стигнат до мъдростта да оценят самите себе си. След като осмислили предишното си, те разбрали, че всеки един крах е бил причина за идващите им триумфи. От всяка своя неточност те извличали доста поучения, които им били нужни, с цел да реализиран задачите си. Така те осъзнавали, че постоянно са били задоволително положителни.

Снимка: Daniel Vitalis
Картина: „ An Elegant Interior with Two Ladies and a Gentleman ” by LOUIS ROLLAND TRINQUESSE, 1776